Бънджи скокове Велико Търново – Стамболов Мост

Стамболов Мост е идеален за начинаещи – само 28 метра, а усещанията са на макс!

• Височина на моста – 28м.
• Разстояние от София/Пловдив – 218/211 км
• Стамболов Мост е разположен в пешеходната част в стария град.

През 2024 година, поради ремонтни дейности, бънджи скоковете на Стамболов Мост не се провеждат.

Кога мога да скоча?

Скоковете на Стамболов мост се провеждат 1-2 пъти годишно. За точни дати сe свържете с нас по телефона.

В таблицата може да разгледате графика на бънджи скоковете, които организираме в Клисура и други части на България. Направете резервация, за удобни за вас дни, като се свържете с нас на [email protected]

Предлагаме организиран транспорт от и до мястото на събитието.

Ако и вие сте фенове на бънджи скоковете или просто искате да преодолеете страховете си, заповядайте! Ние ще ви очакваме!

Стамболовият мост над река Янтра свързва централната част на Велико Търново с пътя за хълма Света гора, където се намира Великотърновският университет. Мостът е част от пешеходната зона на града и по него вече не се движат автомобили. Височината му не е голяма – 28 м., но разположението му го прави любимо място за бънджи скокове на много от жителите и гостите на Велико Търново

 Подробности за Стамболовия мост и бънджи скоковете във Велико Търново

Първото споменаване на Стамболовия мост е в пътеводител за Велико Търново, издаден през 1893 г. в чест на свикването на Великото народно събрание през тази година. Мостът е построен в началото на 20 в. Самият строеж започнал през 1892 г., с цел да се осигури по-кратък път между града и бъдещата жп. гара. Жп. гарата започнала да функционира през 1900 г. Връхната конструкция на моста била проектирана от италианския архитект Джовани Мусути. По това време той работел във Велико Търново. Носещата конструкция на моста била изработена от стомана: това бил железопътен мост, който бил приспособен да функционира като пътен. Проектът на моста бил изпълнен от австрийска леярска фирма – „Рудолф Филип Вагнер“, специализирана в строителството на метални конструкции. Тази фирма доставила и части за Лъвов мост и Орлов мост в София и за Желязната църква в Цариград. Свободно висящата мостова конструкция, без подпори, е първата такава конструкция на Балканския полуостров. Мостът получил името си поради това, че инициативата за построяването му била подета от Стефан Стамболов. Мостът бил пуснат в експлоатация към 1904 г. По него преминавали автомобили и автобуси. Със Стамболовия мост е свързан полетът на офицера пилот Петко Попганчев, който на 24 май 1932 г, прелетял под моста с биплан, демонстрирайки пилотските си умения.

Мостът е построен от отделни елементи, доставени от чужбина, от виенската леярска фирма „Рудолф Филип Вагнер” и сглобени на място. Елементите са скрепени с метални нитове. Скелето, с помощта на което мостът бил сглобен, било изработено от Стоян Герганов, търновски майстор. Освен български строители, тук се трудили белгийски и италиански специалисти. Интересно е архитектурното оформление в горната част, проектирано от Джовани Мусути.

Самият мост предлага красива панорама на старата част на Велико Търново, с амфитеатрално разположените къщи. В близост до него са Картинната галерия и Паметникът на Асеневци. Велико Търново е град с множество забележителности. Тук се намират паметникът на Майка България в центъра. В стария град се намира Самоводската чаршия, представяща занаятите в действащи работилници; шекеджийницата предлага кафе на пясък. В стария град се намират църквата „Св.Св. Константин и Елена”, Ханът на Хаджи Николи и Къщата с маймунката, съградени от майстор Колю Фичето. Ханът, обявен за паметник на културата, е построен през 1858 г., реставриран е и представлява комплекс, включващ заведения и картинна галерия. На хълма Царевец може да се посети реставрираната царска крепост; реставрацията е завършена през 1981 г., за честването на 1300-годишнината на българската държава. Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, представян на Царевец, разказва за паметни моменти от българската история. Спектакълът е дело на българско-чешки екип и може да се наблюдава най добре от площада пред Царевец или от площадката до катедралата „Рождество Богородично”. В мултимедийния център „Царевград Турнов” восъчни фигури и стенописи разказват за историята на града и България; тук могат да се видят фигурите на царете Калоян и Иван Асен II.